СУ "Св. Климент Охридски"

Научноизследователски проекти

Skip Navigation Links
 

Търсене

Новини

Вход в системата

 

 





>>Регистрация
>>Забравена парола

Ръководство


Разработване на методология за оценка качеството на въздуха и влиянието му върху човешкото здраве в градска среда



15.11.2021 г. 14.11.2024 г.

Въпреки проучванията за качеството на въздуха в България в различни мащаби в продължение на десетилетия, приносът на физическата среда върху замърсяването в градските райони не е специално разглеждан. Научната хипотеза в това изследване е, че физическата среда играе много важна роля за замърсяването в градовете и нейния принос е съизмерим с приноса на антропогенните емисии и метеорологичните условия. Основните цели на това проучване са да изследва и измери количествено сложното взаимодействие между процесите, лежащи в основата на жизнения цикъл на замърсяването на въздуха, включително градската инфраструктура, която не се отчита при проучванията за качеството на въздуха в България в момента. Няма проведени в страната до сега изследвания за връзката между замърсяването, оценено с локални дисперсионни модели, и здравния риск за населението. Софийското поле и замърсяването на въздуха са избрани за пилотно изследване поради следните причини: • Софийска община е най-големия градски район в страната и въпреки усилията, положени от правителството и общината през последните десетилетия, жителите на столицата все още са изложени на високи нива на ФПЧ10 (с диаметър 10 µm и по-малък); • София град като обект на изследване е предизвикателна и сложна градска система, както поради географското си положение (комплексен терен и метеорологични условия, благоприятстващи силно замърсяване), така и поради бързото разрастване на града и последните тенденции в планирането и развитието на града. Неблагоприятни по отношение на качеството на въздуха са нарастващата плътност и дял на непропускливи повърхности, образуването на градски улични каньони и прекъсването на „зелените клинове“, които имат основна роля за вентилацията на града, както и изграждането на транспортна инфраструктура насърчаваща пътуването с лични автомобили. Въпреки установените общи закономерности и тенденции, съществуват много пропуски в знанията за по-цялостната картина в София, поради разпокъсаното събиране на данни по отношение на поведението, свързано с енергията и автомобилния трафик, здравния риск за населението, измерванията на замърсяването на въздуха, както и дисперсионното моделиране с по-висока разделителна способност. Два новозакупени (в рамките на проекта) стационарни уреда за измерване концентрацията на ФПЧ ще бъдат поставени в експерименталните бази за автоматично събиране на данни на СУ „Св. Кл. Охридски“. Измерванията в Геодезическата обсерватория "Плана", ще осигурят по-надеждни данни за фоновата концентрация, което се очаква да подобри точността на локалния модел. Измерванията в Централен парк „Борисова градина“ ще осигурят уникален набор от данни за изследвания на градиента на замърсяване в райони със значителна хетерогенност на постилащата повърхност, като анализите на данните могат да предоставят възможни препоръки за градското планиране във връзка с очакваното голямо значение на естествените повърхности и тяхната медиираща и поглъщателна способност по отношение на качеството на въздуха, но и липсата на такава през зимния сезон. Инвентаризацията на емисиите от транспорта и битовото отопление е най-несигурната част от моделирането на качеството на въздуха, чието подобряване е възможно с помощта на комбинация от данни и алгоритми, като се очаква това да намали диапазона на грешките между измерванията и резултатите от симулациите. Ще се използва цялостен дизайн на сценарии, за да се моделират вече планирани или алтернативни ситуации в бъдеще за целия град София и за конкретни части. Срезово-епидемиологично проучване (здравно интервю) в представителна за населението на София град извадка се очаква да потвърди влиянието на стръмните градиенти на замърсяване около натоварени градски транспортни артерии върху набор от незаразни заболявания с висока честота в общата популация (артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, захарен диабет тип 2) и да насочи предпочитанията към алтернативни сценарии и модели на градско развитие и превенцията на здравето чрез активен начин на живот с по-малко влияние на личните моторни превозни средства. Данните от анкетното проучване ще бъдат свързани с данните от моделираните нива на замърсители. Като последващ етап, ще направим оценка на здравното въздействие на замърсяването на въздуха на база изведените зависимости експозиция-отговор. В допълнение ще се проверят комбинираните ефекти на замърсения въздух и експозицията им на транспортен шум (индекс Lden) от шумовата карата на София, на озеленяването (индекс NDVI) от актуални и общо достъпни сателитни данни, плътността и интензивността на застрояване и гъстота на населението от налични бази данни за София, вероятно водещи в едни случаи до по-висок здравен риск и в други до буфериране на ефекта на замърсения въздух. Рамковата методология в подкрепа на управлението и планирането на здравословна градската среда и начин на живот ще бъде разработена за град София като пилотно проучване, но ще бъде приложима за всяка друга градска зона.
Моделиране качеството на въздуха, градсko планиране, здравен риск

Детайлна информация

Национален
Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2021 год. МОН - Фонд „Научни изследвания”
169990,00 0,00

Координатор


СУ "Св. Кл. Охридски", ФзФ, кат. "Метеорология и геофизика"

доц. Ренета Димитрова

Участващи подструктури на СУ "Св. Климент Охридски"



Ръководител(и) в СУ "Св. Климент Охридски"



Доцент, r.dimitrova@phys.uni-sofia.bg

Партньори на проекта



Научни прояви

<май 2024 г.>
пнвтсрчтптсбнд
293012345
6789101112
13141516171819
20212223242526
272829303112
3456789